Дяволе

9 янв. 2019 г., 09:06

Поэзия

707 4 4

Ей, Дяволе, какво си се озъбил
и как така ще ми държиш и тон,
я хайде прибери се, недолъгал,
да не получиш и червен картон.

Какво ме гледаш, тук не е така?
Досадно ми е да се защитаваш.
Оплете ми ти цялата съдба.
Май нещо на тежкар ще ми се даваш.

Разбърка всичко, даже любовта,
намаза я с отровните си сажди
и вливаше ми стружки във кръвта.
Какво? Не са били те важни!

Кои? Онези всичките мечти,
които и през бронята горяха?
Какво ли във душата не заби,
очите ми какво ли не видяха?

Я ставай и си тръгвай, не позна,
аз пак допивам чашата си грешна,
поемай си към външната врата
с рогата и опашката си смешна.

Какво? Ще ми се правиш, тарикат.
Добре, наливай, нова чаша мъка.
Напуснал ме? Добре! Наздраве, брат.
На теб обаче времето ти цъка.

А аз ще сложа даже за мезе
надежда, две-три късчета остатък,
една лъжичка свъсено небе,
а ти поемай пътя за оттатък.

/Сисилотка/

Веси_Еси (Еси)

2019-01-10T09:32:19+02:00

Ми така де. Откъде накъде ще се даваш на някакъв си Дявол! Поздравления за стихчето! Хареса ми!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-01-09T16:22:12+02:00

А така! Един шут отзад на този дявол хитър!
И нека, там където тръгне -да го връщат!
Ако мисли, че пак ще мине метър:
друг дявол да го вземе; и чума да ги тръшне!😇
ДидиГенова (Диди Генова)

2019-01-09T11:30:30+02:00

Много приятно!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2019-01-09T10:01:15+02:00

Хубаво! Много!