2.12.2008 г., 6:44

Дяволска жена

1.6K 0 2
 

Това e тя -
отвън е нежна,
слънчева, добра,
а отвътре -
прототип на дяволска жена.

Разкъсват я
и мъка и сълзи,
и всяка нощ сърцето и неспирно
и болезнено кърви.

Тихо настанява се във чуждите души,
но не търси там власт,
любов и мечти.
Не иска щастието им дори...

Тя иска техните сълзи,
за да може не нея,
тях да ги боли 
за обичта,
която искаше на тебе да дари.

Търси твоята душа сега,
търси в нея и любов и топлина.
Но не може - тя е дяволска жена,
не е заслужила с нищо това.

Обречена да се лута в ад от самота,
тихо примирява се с коварната съдба.

Иска и се и теб да заплени,
но не, не иска да рани
искрящите ти зелени очи.
Не иска да вижда твоите сълзи...

Нищо, че заслужил си това,
защото ти направи мрачна нейната съдба.
Нищо, че подигра се и с любовта,
тази дяволска жена
не ще докосне твоята душа.

И за да бъдеш винаги щастлив с друга,
тя ще вземе твоите сълзи.
Нежно ще ги вледени
и няма да ги рониш вече ти.

И от любов
едва ли някога ще те боли,
Всички болки и тъги,
всичко лошо в нея ще се въплъти.

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "тази дяволска жена
    не ще докосне твоята душа."
    Много благородна ми изглежда твоята "Дяволска жена", щом е готова да се откаже от една душа за няколко сълзи.
    Прекрасно стихотворение!!! Тъжно, но с дух.
  • Да...Когато обичаш някого си готов, да поемеш болката, сълзете му, за да не страда както ти!Истинско и Красиво!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...