2.12.2008 г., 6:44

Дяволска жена

1.6K 0 2
 

Това e тя -
отвън е нежна,
слънчева, добра,
а отвътре -
прототип на дяволска жена.

Разкъсват я
и мъка и сълзи,
и всяка нощ сърцето и неспирно
и болезнено кърви.

Тихо настанява се във чуждите души,
но не търси там власт,
любов и мечти.
Не иска щастието им дори...

Тя иска техните сълзи,
за да може не нея,
тях да ги боли 
за обичта,
която искаше на тебе да дари.

Търси твоята душа сега,
търси в нея и любов и топлина.
Но не може - тя е дяволска жена,
не е заслужила с нищо това.

Обречена да се лута в ад от самота,
тихо примирява се с коварната съдба.

Иска и се и теб да заплени,
но не, не иска да рани
искрящите ти зелени очи.
Не иска да вижда твоите сълзи...

Нищо, че заслужил си това,
защото ти направи мрачна нейната съдба.
Нищо, че подигра се и с любовта,
тази дяволска жена
не ще докосне твоята душа.

И за да бъдеш винаги щастлив с друга,
тя ще вземе твоите сълзи.
Нежно ще ги вледени
и няма да ги рониш вече ти.

И от любов
едва ли някога ще те боли,
Всички болки и тъги,
всичко лошо в нея ще се въплъти.

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "тази дяволска жена
    не ще докосне твоята душа."
    Много благородна ми изглежда твоята "Дяволска жена", щом е готова да се откаже от една душа за няколко сълзи.
    Прекрасно стихотворение!!! Тъжно, но с дух.
  • Да...Когато обичаш някого си готов, да поемеш болката, сълзете му, за да не страда както ти!Истинско и Красиво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...