Дяволско прекръстване
Косите ще посипя със звезди.
Луната диадема ще поставя.
С вятъра на моите мечти
аз твоята усмивка ще погаля.
С думи за любов ще те загърна,
от хладния живот да те опазя.
В сърцето разтуптяно ще надзърна,
поискаш ли, уверено ще вляза.
Очите ти ще грейнат от наслада
и две сълзи от радост ще отронят.
Надеждата ще бъде наша клада,
подгрявана от скъпи, общи спомени.
Нека тишината ни венчае,
а сивото пространство се изпъстри.
Копнежа за любов щом разпознае
и дяволът смирен ще се прекръсти.
Луната диадема ще поставя.
С вятъра на моите мечти
аз твоята усмивка ще погаля.
С думи за любов ще те загърна,
от хладния живот да те опазя.
В сърцето разтуптяно ще надзърна,
поискаш ли, уверено ще вляза.
Очите ти ще грейнат от наслада
и две сълзи от радост ще отронят.
Надеждата ще бъде наша клада,
подгрявана от скъпи, общи спомени.
Нека тишината ни венчае,
а сивото пространство се изпъстри.
Копнежа за любов щом разпознае
и дяволът смирен ще се прекръсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
