6 dic 2008, 21:09

Дяволско прекръстване

  Poesía
656 0 5
Косите ще посипя със звезди.
Луната диадема ще поставя.
С вятъра на моите мечти
аз твоята усмивка ще погаля.

С думи за любов ще те загърна,
от хладния живот да те опазя.
В сърцето разтуптяно ще надзърна,
поискаш ли, уверено ще вляза.

Очите ти ще грейнат от наслада
и две сълзи от радост ще отронят.
Надеждата ще бъде наша клада,
подгрявана от скъпи, общи спомени.

Нека тишината ни венчае,
а сивото пространство се изпъстри.
Копнежа за любов щом разпознае
и дяволът смирен ще се прекръсти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...