Срещах аз и Дявола, и Бога,
кои са поисках да узная.
Получих само две усмивки
и оставиха ме да гадая.
Напуснаха те наш'та среща,
а аз останах в неведение.
Навярно после се смилиха
и в нощта ми пратиха прозрение.
Дяволът е също Ангел,
но избрал бе личността пред Бога.
Затуй не бива да го съдим
и завиждаме в потайна доба.
Дяволът е много странен -
крие се в чаша или... в поглед.
Не спасява той от клада,
но и Бог това не може.
Казват, той не бил е Ангел,
а второто лице на Бога.
Правда ли е туй - не зная,
aз се съмнявам по природа.
Дяволът допълва Бога,
двама заедно да властват
и в съдбата ни човешка
ний не знаем как участват.
Дяволът е Черен ангел.
Той обикнал свободата -
с това благословил го Богът
и не му отнел крилата.
Човек е интересно нещо -
неуморно в Бог се вричаме,
а какво ни подарява Дяволът -
не разбираме и не обичаме...
PS.
Дяволът дарява свободата,
на послушание ни възпитава Богът.
Щастие кое ни носи
да отсъдя аз не искам и не мога!
© Морякът Всички права запазени