ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни,
влачи бялата си риза
непрогледната мъгла,
от корията излиза –
и добре ми е дошла,
и в безмълвия отвъдни
хлътна сънната река,
време ми е дъбов бъдник
с брадвата да отсека,
да си смисля дните прежни,
а от тях – ни кост, ни вест,
с миналите ми надежди
и печалното ми днес,
и през къса сламка Господ
диша в тежката слана...
А от утре ще съм просто
сноп небесна светлина.
© Валери Станков Всички права запазени