ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК

... върху дългите баири

трупа есента кладнѝ,

с дървена пищялка свири

вятърът по цели дни,

влачи бялата си риза

непрогледната мъгла,

от корията излиза –

и добре ми е дошла,

и в безмълвия отвъдни

хлътна сънната река,

време ми е дъбов бъдник

с брадвата да отсека,

да си смисля дните прежни,

а от тях – ни кост, ни вест,

с миналите ми надежди

и печалното ми днес,

и през къса сламка Господ

диша в тежката слана...

А от утре ще съм просто

сноп небесна светлина.