Дъхът си стаи..
Имаш нещо, а после то си отива,
искаш го силно обратно при теб,
усещаш как сърцето ти бързо забива,
а усмивката ти замръзва - превръща се в лед.
Болката бавно, малко по малко убива,
но никой не може да те разбере.
Духът ти бавно унива,
чувстваш се бездомен и няма кой да те прибере.
Дори самотата не иска при теб да стои,
а тишината изтръгва и последната капка надежда...
Какво да направиш ли - дъхът си стаи
и слушай какво сърцето ти нарежда!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Дамянова Всички права запазени
