Jun 8, 2006, 9:24 PM

Дъхът си стаи..

  Poetry
981 0 1

Имаш нещо, а после то си отива,
искаш го силно обратно при теб,
усещаш как сърцето ти бързо забива,
а усмивката ти замръзва - превръща се в лед.

Болката бавно, малко по малко убива,
но никой не може да те разбере.
Духът ти бавно унива,
чувстваш се бездомен и няма кой да те прибере.

Дори самотата не иска при теб да стои,
а тишината изтръгва и последната капка надежда...
Какво да направиш ли - дъхът си стаи
и слушай какво сърцето ти нарежда!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...