19.06.2009 г., 12:44 ч.

Дъжд 

  Поезия
822 0 19

Ръми, вали, порой. Разхождам се самотен,

дъждът плющи по мойте рамене,

по лицето ми се стичат струйки, страхотен

дъжд, вода до колене.

 

Дъжд навъсен, мрачен и печален,

нашепващ даже и тъга,

към мен отправил поглед жален,

на мен оплаква се сега.

 

Аз вървя, дъждът вали, не спира,

в косите ми заровил е ръце

и дрезгав, равномерен плач раздира

неговото... и моето сърце.

© Велин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??