Бавно пада вечерта.
Сиви облаци тежат.
Там эад нас тъмнее бърэо,
Вече гони ни дъждът.
Топъл дъжд - целувка нежна.
Меден дъжд - царица снежна.
Дъжд родил порои страшни!
Дъжд-балсам за друми прашни.
Ти пред мен вали напред.
Пътят мий ми за късмет
© Евгения Вакарелска Всички права запазени