Бавно пада вечерта.
Сиви облаци тежат.
Там эад нас тъмнее бърэо,
Вече гони ни дъждът.
Топъл дъжд - целувка нежна.
Меден дъжд - царица снежна.
Дъжд родил порои страшни!
Дъжд-балсам за друми прашни.
Ти пред мен вали напред.
Пътят мий ми за късмет
© Евгения Вакарелска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
