23.07.2024 г., 21:42

Дъжд

519 0 1

Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят,
облаци гърмят тържествено и палят

със светкавици небето,
дъжд живително разлива
свойта мощ като морето,
а земята го отпива

и денят се съживява.
Слънцето отзад без съпротива

изчаквателно наднича,

гледа и не си отива,

бледа светлина раздава,
сноп от багрите потича
и в дъгата се изправя.
Гасне лятната жарава,
въздухът отърсва се от прах,
вятър волно се развява,
кълнове надигат се без страх.
Колко е безпомощен света,
ако не приблесне жадна изведнъж,
божия живителна искра,
пратила на всички дъжд.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...