Капка след капка разкривам душата
в пламенен дъжд, ронещ порой от кървави сълзи.
Издава звука на тайните ми, яростно изгорени от самотата.

Капка след капка, превръщаш се в плячка
и силата ти спира с трясък до ледени стени.
Отразява кърваво лице – бледо копие на порцеланова играчка.

Защо държиш да отбележиш
надмощие над слабия?
Моята песен търси отговор през пъклена земя,
но теб така и не видя...

Защо държиш да постелеш
пътя си с опустошения?
Слънцето помолих да разцъфти цветя,
за да те намеря в пролетната слана.

Аз в стъклените ти очи открих само тъга...
Виниш се за смелостта,
че се влюби в грешната душа.
Усетих го, когато
погледът ми в погледа ти лута се...

Аз вярвам, че ти ще победиш страха...
Усетих силата ти като сля ръка в ръката ми
и капките сълзи замръзнаха по лицето ти...