14.03.2007 г., 13:12

дъжд

726 0 0
Капки нежни, капки валят,
боговете над нас тъжат,
техните сълзи на нас даряват
мрачен ден, но всичко ни прощават.
 
Сега е време за тъга,
но ти до мен си и не съм сама,
нашата любов ни крие от дъжда,
той няма да угаси любовната искра. 

Ще се приютя под твойта нежност, 
тази чужда тъга
ще скрепи любовта.

Ще бъдем двамата щастливи, 
с нас ще бъдат спомени красиви,
споделената любов е най-добра,
към хубави спомени е щедра.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кичукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...