Mar 14, 2007, 1:12 PM

дъжд

  Poetry
733 0 0
Капки нежни, капки валят,
боговете над нас тъжат,
техните сълзи на нас даряват
мрачен ден, но всичко ни прощават.
 
Сега е време за тъга,
но ти до мен си и не съм сама,
нашата любов ни крие от дъжда,
той няма да угаси любовната искра. 

Ще се приютя под твойта нежност, 
тази чужда тъга
ще скрепи любовта.

Ще бъдем двамата щастливи, 
с нас ще бъдат спомени красиви,
споделената любов е най-добра,
към хубави спомени е щедра.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кичукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...