Хруска под обувките ми есента,
свила се на топло под листата.
В клоните шуми ветрец -
бърза да ги спусне на земята.
Намалявам бързата си крачка - и
денят ми се превръща във разходка.
Обгръща ме спокойна тишина,
присъща на сезона на листата.
Багрите им са искрящо величави -
отразяват огъня във цветове.
Този огън топли ми в душата,
и мога да го пипна със ръце. ...