Дъжд от кинжали
* * *
Ти мина през мен, като чума,
изгори - отрови ми взора,
така мина... Тихо, без думи,
а мислех, че бях ти опора...
Защо ли обаче отново те искам,
защо ли е толкова странно?
Сякаш с нокти сърцето си стиснала,
а то... скимти неразбрано...
Витаеш наоколо в празната стая,
изпълнена с смрад на тютюн,
пепелникът пред мен е пълен до края,
а... усеща се твоя парфюм...
Чувам стъпки и сякаш ръцете ти
пак се вплитат в мойта коса,
затварям клепачи, а виждам лицето ти
с кристали в очите, като ранна роса...
Ти мина през мен, като... чума,
направи ме тъжен човек - уморен...
Замина така... Тихо, без думи,
угасна последният влюбен рефрен...
Болката страшна е - дива и чужда,
снагата студена е - душата... гори!
Странни желания в мене пробуждат се
и дъжд от кинжали в плътта ми вали...
Болка е!
Страшна!
Дива и... чужда!...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
