Дъжд... от любов
Поредният ни поетичен дует с Таня Денева
Т.Д. Вали. В сърцето капките отекват,
във унисон със моите сълзи...
Едно "Защо?" във мислите просветва.
Защо ли, Боже, ти го позволи???
Т.М. Защо ли? Питам се и аз, но зная,
че смисълът е може би един,
сълзите ни от болката изваяни,
уроци са... по пътя ни трънлив.
Т.Д. Уроци са, но твърде са жестоки.
Не ни попита как ще оцелеем...
И тези летви толкова високи,
дали ще можем да преодолеем.
Т. М. Ще можем! Вярваме ли ... с любовта
дуварите студени ще проскочим.
Щом трябва, ще пришием и крила,
живота си да прелетим, нарочен.
Т.Д. Да! Вярата, тя, прави чудеса...
щом с любовта живеем във сърцето.
Дъждът ще спре и тихо след това,
ще просветлее изведнъж небето...
Т.М. И пак игриви зайчета ще светнат
в очите ни след тъжните сълзи.
Защото са кристали те, обредни,
с любов измили белите души.
22. 06. 2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
