Дъжд от сълзи
Разплакано, небето ни целува,
кой ли е виновен за това,
от мъка или горест не рисува
пъстроцветна слънчева дъга?
Кой отчая нежното момиче,
ден и нощ облива я с тъга,
кой не я разсмива и обича,
кой не сбъдва нейната мечта?
Кой очите сини е забравил,
кой не топли малката ръка,
кой в сърцето огъня запалил,
пренебрегна топлите слова?
Ех, любов, ти най-желана драма,
капчица по капчица болиш,
а когато дойдеш и прегърнеш двама,
като огнена звезда гориш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
