Дъжд под покрива
674
0
4
Вали и драска по прозорците
дъждът с прозрачните си нокти.
А аз мълча. По-безпризорен е
гласът ми и от уличните котки.
Настръхнали врабчета - думите,
се пръснаха да дирят сухо.
Присъщите ми недоумици -
отвя ги нейде онзи, дето духа.
И уж под покрив съм, разперил се
над мен с пола от керемиди,
а съм дъждовна. Начумерено
мълча и сричка даже ми се свиди.
Каквото имах - изприказвах го.
Сега говоря с дъждовете.
Аз нямам нищо за опазване.
Валете, тихи дъждове, валете.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
