12.08.2014 г., 10:56 ч.

Дъжд под покрива 

  Поезия
550 0 4

Вали и драска по прозорците
дъждът с прозрачните си нокти.
А аз мълча. По-безпризорен е
гласът ми и от уличните котки.

Настръхнали врабчета - думите,
се пръснаха да дирят сухо.
Присъщите ми недоумици -
отвя ги нейде онзи, дето духа.

И уж под покрив съм, разперил се
над мен с пола от керемиди,
а съм дъждовна. Начумерено
мълча и сричка даже ми се свиди.

Каквото имах - изприказвах го.
Сега говоря с дъждовете.
Аз нямам нищо за опазване.
Валете, тихи дъждове, валете.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??