12 авг. 2014 г., 10:56

Дъжд под покрива 

  Поэзия
526 0 4

Вали и драска по прозорците
дъждът с прозрачните си нокти.
А аз мълча. По-безпризорен е
гласът ми и от уличните котки.

Настръхнали врабчета - думите,
се пръснаха да дирят сухо.
Присъщите ми недоумици -
отвя ги нейде онзи, дето духа.

И уж под покрив съм, разперил се
над мен с пола от керемиди,
а съм дъждовна. Начумерено
мълча и сричка даже ми се свиди.

Каквото имах - изприказвах го.
Сега говоря с дъждовете.
Аз нямам нищо за опазване.
Валете, тихи дъждове, валете.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??