Сълза е нощта... под крилото на чайка самотна очите се рея от зеленото очакване на съдбата. Взирам се в тишината, с вълната плувам... Тъмна нощ и тъмна същност. с изгрева се връщам същата - прозрачна, романтична, отегчена, горда и нетипична. Знам, надеждата ме води: с тихи стъпки преминавам, спомените за да не разбудя. Пазя ги от времето, защото от тях не искам нищо да изкочи. И запява нощта, усетила копнежа ми чист. Горчиво кафе, , като истина, ми напомня, че още живея, без да мога за теб да копнея. Аз отдавна не плача. Нощта разпилява косите ми и разпалва огньове в очите ми. Ти си тръгна със здрача и аз отново не плача. Загледана в последните стъпки, усетих дъжда...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!