дъжда
Сълза е нощта...
под крилото на чайка самотна
очите се рея
от зеленото очакване на съдбата.
Взирам се в тишината,
с вълната плувам...
Тъмна нощ
и тъмна същност.
с изгрева се връщам същата -
прозрачна, романтична,
отегчена, горда и нетипична.
Знам, надеждата ме води:
с тихи стъпки преминавам,
спомените за да не разбудя.
Пазя ги от времето, защото
от тях не искам нищо да изкочи.
И запява нощта,
усетила копнежа ми чист.
Горчиво кафе, , като истина,
ми напомня, че още живея,
без да мога за теб да копнея.
Аз отдавна не плача.
Нощта разпилява косите ми
и разпалва огньове в очите ми.
Ти си тръгна със здрача
и аз отново не плача.
Загледана в последните стъпки,
усетих дъжда...
под крилото на чайка самотна
очите се рея
от зеленото очакване на съдбата.
Взирам се в тишината,
с вълната плувам...
Тъмна нощ
и тъмна същност.
с изгрева се връщам същата -
прозрачна, романтична,
отегчена, горда и нетипична.
Знам, надеждата ме води:
с тихи стъпки преминавам,
спомените за да не разбудя.
Пазя ги от времето, защото
от тях не искам нищо да изкочи.
И запява нощта,
усетила копнежа ми чист.
Горчиво кафе, , като истина,
ми напомня, че още живея,
без да мога за теб да копнея.
Аз отдавна не плача.
Нощта разпилява косите ми
и разпалва огньове в очите ми.
Ти си тръгна със здрача
и аз отново не плача.
Загледана в последните стъпки,
усетих дъжда...
© Радка Иванова All rights reserved.
