raccing (Радка Иванова)
153 453
Jun 10, 2007, 9:16 PM

дъжда  

  Poetry
393 0 3
Сълза е нощта...
под крилото на чайка самотна
очите се рея
от зеленото очакване на съдбата.
Взирам се в тишината,
с вълната плувам...
Тъмна нощ
и тъмна същност.
с изгрева се връщам същата - 
прозрачна, романтична,
отегчена, горда и нетипична.
Знам, надеждата ме води:
с тихи стъпки преминавам,
спомените за да не разбудя.
Пазя ги от времето, защото
от тях не искам нищо да изкочи.
И запява нощта,
усетила копнежа ми чист.
Горчиво кафе, , като истина,
ми напомня, че още живея,
без да мога за теб да копнея.
Аз отдавна не плача.
Нощта разпилява косите ми
и разпалва огньове в очите ми.
Ти си тръгна със здрача
и аз отново не плача.
Загледана в последните стъпки,
усетих дъжда...

© Радка Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??