27.09.2011 г., 16:40

Дъждовен кръст

599 0 9

Дано ме намокри цяла дъждът!

Страховете ми да отмие!

Да ми прошепне, че ти си мъжът,

който може от дъжда да ме скрие.


Да ме прегърнат със сребърен звън

дъждовни капчици - диаманти.

Да ми повтарят: "Това не е сън!"

Специално за мен си избран ти.


Дъждът да посочи със мокрия пръст

чадъра ти, старомоден и смешен.

Сама носих дълго дъждовния кръст...

От днес ще го носим и двамата - грешни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...