Събличам старата си кожа.
сглобявам образите си насън.
А времето да изтърпи не може -
разсърди се - и заваля навън.
Премяната на старите дървета
в изгрева се прекрои
денят си сложи щампа – дъждовита
така промяната узакони.
Последвах на природата каприза.
прескачам две три локви - за адет
закачам на измокрената риза
две капчици надежда – за късмет.
© Христина Всички права запазени