Когато се събудиш под дъжда,
дълбоко вдишай свежия живот,
вдъхнат на тревите, на цветята,
от безкрайността на небесата,
отворили свещения кивот,
за да посрещнат новата зора.
Когато се изправиш под дъжда,
не се страхувай и не се пази -
не ще посмее да те нарани!
Танцувай, пей, обичай и брани
своята младост под бели брези.
Смей се на жестокото в света!
Когато път пробягаш под дъжда
и роклята от бяло кадифе
не зърнеш в речно огледало,
не тъжи, че теб не е познало.
Покрита си със земни цветове,
дарена със природна свобода.
Когато се изгубиш под дъжда,
паника във себе си не всявай.
Издишай я и вдишай храбростта -
наследство твое е за вечността.
Дяволското тихо поразявай
и вред посявай мирни семена...
Когато кротко заспиш под дъжда,
да се усмихваш в съня си помни,
че премина през поредния ден,
за въображението студен,
и с присъствието си озари
черно-белия облик на града.
© Кристиана Костадинова Всички права запазени
за въображението студен,
и с присъствието си озари
черно-белия облик на града.
Прекрасна творба! Невероятно си съчетала красота и сила. Поздрави от мен!