Дъждовна симфония
Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.
Пътеки по света - безкрайни,
но колко ще ни съберат
с мечтите мои... наши тайни
по общ път да ни поведат?!
Ти знаеш. Всичко ни променя.
Изгубваме се ден по ден.
В живота всеки роля сменя -
тъй аз със теб и ти със мен.
А после става някак тъжно...
Да, тежко е. Нали е край...
И ти във себе си се връщаш.
И аз се връщам. До безкрай...
****
Дъждът вали. Не дава миг покой.
Водата бавно във кръвта се впива.
Не спира тоз' освирепял порой.
Вали. Вълна безчувственост. Убива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени