Дъждовна симфония
Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.
Пътеки по света - безкрайни,
но колко ще ни съберат
с мечтите мои... наши тайни
по общ път да ни поведат?!
Ти знаеш. Всичко ни променя.
Изгубваме се ден по ден.
В живота всеки роля сменя -
тъй аз със теб и ти със мен.
А после става някак тъжно...
Да, тежко е. Нали е край...
И ти във себе си се връщаш.
И аз се връщам. До безкрай...
****
Дъждът вали. Не дава миг покой.
Водата бавно във кръвта се впива.
Не спира тоз' освирепял порой.
Вали. Вълна безчувственост. Убива...
© Любимата All rights reserved.
