Дъждовна вечер
Дъждовна вечер.
Ноемврийска.
Вали, като че из ведро.
Студено е.
Излязох да поема глътка въздух.
Вървях из между капките, уви.
Но те решиха да не ме подминат,
по мен се стичаха -
безмилостни и безпощадни.
На струи.
Хладни са.
Измиваха от лицето
усмивката, последна…
И като че
искаха да запечатат
поредните сълзи.
А аз… не плача.
Мълчание обзело ме е, странно.
Та чак ме плаши.
Вървя с бавни крачки.
Плача?!
За пореден път.
Знам, че не трябва,
но… съм жадна.
Очите ми премрежени -
от студ.
Болят.
Валят сълзи.
Звездопадно.
И облаци, надвиснали над мен.
Забавих ход.
Изтрих сълзите–капки.
Да не парят.
Студена топлина
от тях струи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
