Навън вали, опръска тишината.
Разкаля се, хранителен режим.
Промяната опря се до стената.
Дали да бъде трябва да решим.
Мокро е, вали и е студено.
Вежди, очертани със молив.
Избор? Всичко ни е позволено.
Нужно ли е да си справедлив?
Така. Дъждовно, мрачно, сиво.
Тихо осъзнавам необятността...
Решавам и за мене е красиво -
влизам по-навътре във нощта.
Тишината бавно ме облива.
Вън капе нежно, тука и сега.
Енергията - бурна, дива...
Активно слушам се в дъжда.
© Красимир Всички права запазени