6 mar 2014, 17:54

Дъждовно

  Poesía
528 0 2

Навън вали, опръска тишината.
Разкаля се, хранителен режим.
Промяната опря се до стената.
Дали да бъде трябва да решим.

Мокро е, вали и е студено.
Вежди, очертани със молив.
Избор? Всичко ни е позволено.
Нужно ли е да си справедлив?

Така. Дъждовно, мрачно, сиво.
Тихо осъзнавам необятността...
Решавам и за мене е красиво -
влизам по-навътре във нощта.

Тишината бавно ме облива.
Вън капе нежно, тука и сега.
Енергията - бурна, дива...
Активно слушам се в дъжда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....