Дъждовно
Уличен фенер и тихи стъпки,
капките от дъжд проблясват сред нощта.
Малка капка падна пред лицето ми и сякаш
аз успях да се огледам в нея, без да разбера.
Какво видях и аз не зная точно,
а капката се сля с потока и заплува с дъжда.
Изведнъж уплаших се и тъй подскочих,
че опръсках без да искам една минаваща кола.
Ами ако някой друг намери капката в дъжда
и види отражението мое в нея?
Или още по-лошо, уплаши се и той подскочи
и опръска нечия минаваща кола?
После пък замислих се сериозно,
ако този някой тръгне някой ден
да издирва кривото ми огледално отражение
и попадне не на друг, а ей така на мен?
Дали ще трябва да го поздравя
и да се усмихна в срамежливо и привидно неведение?
Или пък ще трябва да му благодаря
и да си прибера обратно отражението?
Реших, че няма нужда да го мисля
и извиних се на онази, опръскана от мен, кола.
Колко други отражения ли плуват
в същата дъждовна, нощна улична река…?
Продължих да се разхождам, без да се оглеждам вече,
под капки и златиста ярка светлина.
А до уличната лампа беше седнало детенце
и без да искам се огледах в неговата мъничка сълза…
Какво ли правеше самичко
и дъжд ли бе това, или пък истинска сълза?
Тогава нещо вътре в мен подскочи
и проста истина ме фрасна по носа!
Това не е просто някакво детенце!
„Не разбра ли, че си ти това сама?“
Отражението всеки вътре в себе си си носи
и показва го с някоя сълза.
Надява се да го открие някой… някъде,
огледал се и той в падаща в дъжда сълза.
„Ще го открие“, казах си тогава аз спокойно
и продължих да се разхождам с леко тъжната усмивка под дъжда.
© Марина Всички права запазени
Проблясвания бързи под дъжда
А може би искрица на виновност?
Или търсенето на една душа...