14.01.2021 г., 15:08

Дъждът ...

390 0 0

Дъждът ... 

 

В дъждовна пролетна нощ, почука на прозореца ми ти,

усмихнах се, а дъждът продължаваше да вали. 

 

Престорено или не, изпратих ти целувка, 

ти с ръце я хвана и усети я като майчина милувка. 

 

Разтупка се сърцето смело, хвана ме и малко яд, 

но какво друго може да се случи, щом не теб видях, а сянката на стария планински бряст.

 

EndlessPoetry by A.Hr.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...