Дъждът ...

Poetry

389 0 0

Дъждът ...

В дъждовна пролетна нощ, почука на прозореца ми ти,

усмихнах се, а дъждът продължаваше да вали.

Престорено или не, изпратих ти целувка,

ти с ръце я хвана и усети я като майчина милувка.

Разтупка се сърцето смело, хвана ме и малко яд,

но какво друго може да се случи, щом не теб видях, а сянката на стария планински бряст.

EndlessPoetry by A.Hr.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0