Дъждът е само изповед,
споделена от незнайни сълзи.
Ненужна е никому проповед
другият ли е бил прав или ти.
Съдбата всеки от нас води
по пътища незнайни и странни,
към срещи с щастието,
или нерядко - и с беди.
Думи и жестове
сърцето попарват
и оставят до гроба следи.
Но от дъжд има нужда,
без него ще е пустиня светът.
Дъждът е само изповед...
как от мъката
се раждат цветя.
© Вили Тодоров Всички права запазени
(А-а-а, Дианче, добре, че се поправи овреме! Иначе - ти си знаеш... !!! )