Дълбок поглед замира
Дълбок поглед замира
В дъбок гроб се скрива
Казвам ти
Има ли някъде по-красиви
Свършеци
Няма
Всичко което правиш
Е продиктувано от слабото
Полюшващо се
Приключение
На пламъка
На свещите
Статично движение
И те командва
Чуваш ли гласовете
Преди мен
И преди тебе
Четеш ли поетите
Забелязваш ли нещо
Грешно в сношението
На новия и стария свят
Електронното измести свещеното
Избледнява
В погрешна ритмика
Като закъснение на влак
Трака
По релсите трака
Между разрушението
Колапса
И началото
Преди това
Се надбягват
Запотени татковци
Да спасяват света
Да продължават
Всеки своята война
Всеки да си опази богатството
И оплешивяват от глупостта си
Да не хранят децата си
А жените...
Те не са рози
Не са цветя
Не са аристокрация с която да пиеш чай
Изветрял спирт са
По раните на заниманията си
Да ги дезинфектират
Да ги поправят
Но тайно
От останалите
Най-вече от татковците
И от заканите им
Чуваш ли гласовете
На промяната
Скрити в рекламите
Ти казват какво да направиш
И какво не трябва
За да не свалиш вождовете и шаманите
Там ли си
Няма те
Казвам ти
Няма те
Нищо не е останало
От онова прекрасно създание
Което Той направи
В земята трябва да се закопаеш
Защото си от земя
И там ти е мястото
Сега вече разбираш
Дълбокия поглед
Скръбта
Изпращането
Края на света
Знам че ще е красиво
Въпреки това
Свършека
Казвам ти
Ще е начало
08.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
