Дълго те търсих
Този стих посвещавам на единствения човек, който ме дари с надежда и Го моля, никога да не се предава! Благодаря ти!!!
На Г.
Аз не зная защо те обикнах,
като слънчев лъч надежди родих
и със твоята нежност привикнах –
един недописан, но истински стих.
Аз не зная, не зная защо те копнея
и се къпя щастлива във влюбена ръж,
но имам нужда за теб да живея
и в теб да намеря мечтания мъж.
Аз не зная защо те обикнах
и с какво ме плениха твойте очи.
Знам само - дълго те търсих и искам,
мой недописан, но истински стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
