Дърво
Не мога да съм птица.
Не искам да съм хищник.
Не съм и тревопасно,
влечуго и гризач.
И с рибите не си
приличаме по нищо.
Не съм и пеперуда.
Не съм щурец по здрач.
Навярно съм дърво,
израснало в полето,
от ветрове люляно,
пропукано от мраз,
но всяка нова пролет
разтварям цветовете
и шепот на листа е
вълшебният ми глас.
Под клоните ми лете
все някой ще замръкне.
Наесен плодовете
на гладни ще раздам.
Гнездо ще свие птица.
В небето ще изхвръкне,
ще пее и ще знае,
че винаги съм там.
Не искам да съм хищник.
Не съм и тревопасно,
влечуго и гризач.
И с рибите не си
приличаме по нищо.
Не съм и пеперуда.
Не съм щурец по здрач.
Навярно съм дърво,
израснало в полето,
от ветрове люляно,
пропукано от мраз,
но всяка нова пролет
разтварям цветовете
и шепот на листа е
вълшебният ми глас.
Под клоните ми лете
все някой ще замръкне.
Наесен плодовете
на гладни ще раздам.
Гнездо ще свие птица.
В небето ще изхвръкне,
ще пее и ще знае,
че винаги съм там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
