Дърво без корен
Дърво без корен
Какво съм аз без теб – дърво без корен,
обрулено от диви ветрове,
напразно аз ръце протягам,
за да докосна твоето лице...
Сърцето си отдадох безвъзвратно,
Повярвал във голямата Любов,
затуй сега за мен е непонятно
защо понесох този удар нов?
Виновен ли съм аз, че те обичам,
тъй както никой друг на този свят?
Пред тебе аз за прошка коленича,
макар от тебе да навява хлад...
Навярно съм грешил! Но ти не си ли?
Светци безгрешни няма на света!
И трябва да намерим сили,
да си простим, и върнем любовта!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
