"Дърво без корен"
Може би,
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват ,
по-добре е... да подмина!
Да не чета!
Може би, казват,
най-добре е...
да нямам мнение!
Да бъда буква безгласна!
Снимка и име !
Даже може без име!
Стига да мога, да си мълча!
Да се съгласявам!
Да одобрявам!
Сърчица, само да слагам!
Ако е друго - вече не съм добра!
Имам ли мнение - враг съм!
Как съм посмяла?! Друго да мисля!
Че да имам
и гласно изричам, своето мнение!
Ако не дай Боже,
се обидя,
или защитя!
Как тъй?
Коя съм, че пък и чувства сега!
Казват, дърво съм без корен!
Казват ми - камък съм!
Трябва "дома" да съм -
само там ще "тежа"!
Казват, щом не съм си "дома"...
С пълен "търбух" съм и празна душа!
Аз пък отричам!
И се гневя!
Нито дърво съм без корен!
Нито съм камък!
Нито пък, празна е мойта душа!
Аз съм човек !
И съм жена!
Имам глава -
тя дава тегло на тази душа!
Дали съм в България
или в Лапландия!
Дали съм във град
или на село...
Аз съм човек на света!
Тази планета,
е дом за човеци и твари!
Кой Ви сложи чертата?
Кой Ви каза до тук важиш-
пресечеш ли чертата си нищо!?
Знам от къде съм!
Зная коя съм!
Зная какво и кого,
във сърцето си нося!
Нека пак да посмее,
някой да каже...
да си мълча!
Valentina N.V. Mitova
03/12/2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
..не я знам историята...но знам моята...