Дърво от детството
Днес посетих едно дърво
И разговорихме се тихо
Дърветата уж не говорят...
а моето, говореше добре!
Напомни ми за детските бели
За хитростите и за детските игрички
За туй, как смело , не веднъж го яхвах
и в бъдещето,
към мечтите си препусках...
Как светла, чиста,
беше детската душа...
Неопетнени,
поривите да открия
добро и нови светове -
все още чужди, непознати
И всеки миг ,
във приключение да се превърне
И всеки миг да бъде щастие -
тъй простичко, обикновено,
ала вечно!
***
Намери ме...
пак същата...
Наивно вярваща в доброто
Във хората и във душите чисти
Но разпозна ...
Душата ми
преминала бе... и през бурите
Охлузена бе в битките
Кървеше...
от прободни рани
на предателства...
Ожесточено сплиташе
конците скъсани
на минали приятелства...
Не да ги върне,
а да остави в спомен
само здрави нишки...
И да се помни само хубаво
Надеждата да пази жива,
че доброто не умира
Тържествува...
***
Дървото ме разбра...
Дори без думи...
Без обяснения излишни...
Сърцето ми прочете ясно,
без съмнение...
И върна ми
частичка от детето...
препускащо във времето
със него...
Valentina N.V. Mitova
15/12/20
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
