Дървото
Изсякоха я брадвите гората...
Природата се сякаш натъжи.
На дънера напука се кората-
над него брадвата тежи.
И тази брадва в дънера забита,
забравена от гузния каприз,
от дръжката й още неразбита
разлисти се отново млад филиз.
И във дърво саплъкът се превръща.
Дървото пък рои се във гора.
Живота пак към корена се връща,
за да надене новата кора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
