lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
26.07.2007 г., 0:56 ч.

Дървото 

  Поезия
590 0 18

Кристални сълзи, необяснимо мълчание.

Надрани струни, клонки от вятъра пречупени.

И няма повод за негодувание - писано им е било така.



Едно дърво-столетник,

с уморени клони от времето,

извива снага пред очите ми

и в него аз откривам себе си.


Надраскана снагата му, изнемощява,

но държи се дървото, не пада.

То навярно ако можеше да осъзнае,
щеше да разбере колко хора му се възхищават.


Дървото - самотно, красеше ливадата,

гола - обсипана с треви.

То, горкото си имаше само вятъра,

а хилядите мънички звезди.


Слънцето препичаше го жарко.

И изсъхваха клоните му, и се трошаха.

А нощта посипваше го с невидимата маска,

което скриваше го от света...


И никой не можеше да му се радва,

докато през деня идваха хора безброй,

но то си искаше единствено шанса -

отново да стане младо, красиво и "жизнено" дърво...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??