12.11.2007 г., 19:26 ч.

Дървото на Любовта ни 

  Поезия » Любовна
1615 0 4

Там!...

Tам беше първата ни среща...

Там под онова вековно дърво...

Там усетих нежността ти...

И първата ни целувка беше там!

Това дърво... изпълнено с толкова много спомени...

Колко летни нощи сме стояли облегнати на голямата кора...

Там... толкова спомени изплуват в мен...

           много щастливи и малко нещастни!

Под онова дърво се роди една голяма любов,

две щастливи сърца

и две влюбени души...

Вековният орех... ти спомняш ли си ?

Спомняш ли си как стояхме там и се целувахме?

Как ме наричаше "любов моя"!

И колко сладко изричаше "обичам те"!

А онази дъждовна романтична вечер, когато дъждът валя над нас?

 - Не, аз няма да я забравя, а ти ?

Там... се родиха спомените, които сега изплуват сякаш от нищото...

 а може би не?...

Пак е лято и онова слънце, което осветяваше лицето ти,

ме кара да си спомня миговете, прекарани заедно...

А луната... ех, спомени, спомени...

Минавам по пътя и се спирам под "нашето дърво".

Измина година оттогава, но аз пак съм тук, не съм се променила...

Спомените изплуват, тук си и ти...

Идваш при мен и миналото се роди отново и прерасна в настояще!

Гледаме се... И всичко се повтаря... аз и ти... преди Е сега...

Усещам сладките ти устни, нежната ти прегръдка...

Усещам тялото ти до моето, усещам и дървото зад мен...

Душата ми лети, ръцете ни са вплетени...

Имам всичко, което ми липсваше - имам теб...

Тук си... до мен си...

Сега е ред да се върнем 

и да си спомним Миналото лято,

когато за пръв път

трепна нещо в нас... Миналото лято,

което е виновно за любовта ни...

Аз съм щастливка, открих най-милото нещо в живота си.

Ти ме караш да се чувствам човек...

                                    ........

Вечер е!... Луната свети и огрява очите ти...

Гледка, която ме караше да политам от радост...

Усмихваш се... това е... няма нищо,

което да помрачи тази картина и щастието ми...

       Отново сме заедно,

       Отново сме тук...

И аз пак съм влюбена, влюбен си и ти...

И сега всичко е както преди...

      Благодаря ти!!!

15.08.2005г.                                                        Надя

© Надежда Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз ти благодаря, Надя ! Докосна ме и погали душата ми ! Ведро, нежно, щастливо... красиво ...като сладка въздишка ! Благодаря ти !
  • Много е красиво!!! Стопли ми сърчицето!6+
  • Не е лошо, идеята е хубава, но има едно но тук таме много мъчно се чете! Дерзай!
  • Радвам се за теб, мила Надя.
    С много обич за хубавия стих.
Предложения
: ??:??