12.02.2008 г., 9:09

Дървото на мъдростта

1.5K 0 27

В детството

засях го с много трепет...

Покълна през

младежките години.

В "зрялата" ми възраст

се разлисти

и в дни горещи

ме спасява със дебела сянка...

Но едва наесен

пълни с аромат

ще бъдат плодовете

от житейското дърво на

МЪДРОСТТА!!!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нима житейското дърво на мъдростта е родило плодът " златна среда" ?? Цял живот се мъча да избягам от нея..
  • Мъдростта на този стих е очевидна. Но поетическото постижение според мен е в това, че е намерен много подходящ образ-метафора, за да се внуши идеята.
    Сърдечен поздрав, Поете1
  • Кратко,точно,оргинално...Браво!!!
  • пожелавам ти мъдростта, защото повечето хора ги спохожда глупоста. Но иначе стихчето е и мъдро и приятно за четене
  • !!!!
    Мъдро както винаги при теб.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...