21.05.2010 г., 20:06

Дървото вече е зелено...

1.1K 0 0

Дървото вече е зелено,

то има корен и стъблото му ранено

скоро ще зарасне...

Тогава и дървото ще порасне

и то ще се издигне в небесата,

далече - в света на чудесата.

 

Ще стане най-могъщото дърво,

което е родено на земята,

и нито огън, нито сечиво

ще го погуби. А осанката му свята

ще просвети дърветата нищожни,

които с погледи тревожни

се взират в неговия ствол

и в яркия му огнен ореол...

 

Те също искат да са тъй могъщи,

да бъдат близо до орлите.

Уви, на тях не са присъщи

стремежи да достигнат висините.

Защото не засмукват солите, които

земята подари на нашето дърво.

А майката природа с свойто сито

като върховен страж и божество

пресява всичко ординерно и безлично

и го посява на земята,

а малкото останало различно

оставя да достигне небесата.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Та нашето дърво зелено,

от силен порив преродено,

ще опознае истините вечни

на другите дървета тъй далечни.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...