ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
71 423
1.02.2006 г., 8:56 ч.  

E-mail 

  Поезия
1156 0 8

 

 

          E-mail

 

 

 

Получих аз  “Е-mail”
на тази нощ в студа,
от дъщерята на росата,
сестрата на деня!

 

Той с полъх от цветята горски
стаята изпълни,
духът ми позагря се
и за лятото си спомних!

 

Тя писала ми беше,
че утре в “Чата”ще ме чака,
дозатопли ми душата
и забравих аз за мрака!

 

Навън бе тъмнина бездънна,
но слънцето изгря!
Помилва ми лицето,
в снега разцъфнаха цветя!

 

Така си я представях -
поглежда ме в нощта,
как пиша стих за нея,
замислен над листа.

 

А… душата ми се свила,
нямаща идея,
с невъображаема мечта
политнах аз към нея!

 

В тази вечер зимна
мечтаех за морето!
За луната чудна
и звездите по небето,

 

и в нощната картина
лунната пътека -
постлана по водата,
водеща напреко!

 

Тръгнахме по нея,
по таз пътека бяла.
Душата ми в червата,
бясна - полудяла!

 

Тялото ми трепери,
ала не от бриза на морето,
а защото тя ме гали -
милва ми сърцето!

 

И наведен аз над нея,
целувам я в подлуда,
прегръщам тялото ú,
изпаднал в превъзбуда,

 

от устните ú жарки
нектара лунен пия,
и вкуса ú розов гълтам
като ненаситен в магия!

 

В ритъма любовен
на две реки - в една се слели,
телата ни се гърчат,
в танц любовен са се вплели!

 

Тя ме гали… лeко вика
в транс на молеща Венера,
устните ми се напукват,
дъхът ми взе да спира.

 

Тъй стигнали до края
на любовно съвършенство,
душите ни отлитат в Рая
към царството небесно!

 

Прегърнати и полетели
като факли две горящи,
а телата потни, голи,
едвам дишат - почти спящи!

 

*   *   *
Мечтата блесна,
като падаща звезда изчезна...
гледах с поглед празен
и студът отново влезна!

 

"Windows" се заклещи,
компютърът - самоизключи,
ех Съдба, Съдба...
това кога ли ще се случи?


 

 

.  .  .

Ivaylo Atanassov
09.01.2006  ( 02.30ч. )
Senftenberg - Germany

 

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??