Получих аз “Е-mail”
на тази нощ в студа,
от дъщерята на росата,
сестрата на деня!
Той с полъх от цветята горски
стаята изпълни,
духът ми позагря се
и за лятото си спомних!
Тя писала ми беше,
че утре в “Чата”ще ме чака,
дозатопли ми душата
и забравих аз за мрака!
Навън бе тъмнина бездънна,
но слънцето изгря!
Помилва ми лицето,
в снега разцъфнаха цветя!
Така си я представях -
поглежда ме в нощта,
как пиша стих за нея,
замислен над листа.
А… душата ми се свила,
нямаща идея,
с невъображаема мечта
политнах аз към нея!
В тази вечер зимна
мечтаех за морето!
За луната чудна
и звездите по небето,
и в нощната картина
лунната пътека -
постлана по водата,
водеща напреко!
Тръгнахме по нея,
по таз пътека бяла.
Душата ми в червата,
бясна - полудяла!
Тялото ми трепери,
ала не от бриза на морето,
а защото тя ме гали -
милва ми сърцето!
И наведен аз над нея,
целувам я в подлуда,
прегръщам тялото ú,
изпаднал в превъзбуда,
от устните ú жарки
нектара лунен пия,
и вкуса ú розов гълтам
като ненаситен в магия!
В ритъма любовен
на две реки - в една се слели,
телата ни се гърчат,
в танц любовен са се вплели!
Тя ме гали… лeко вика
в транс на молеща Венера,
устните ми се напукват,
дъхът ми взе да спира.
Тъй стигнали до края
на любовно съвършенство,
душите ни отлитат в Рая
към царството небесно!
Прегърнати и полетели
като факли две горящи,
а телата потни, голи,
едвам дишат - почти спящи!
* * *
Мечтата блесна,
като падаща звезда изчезна...
гледах с поглед празен
и студът отново влезна!
"Windows" се заклещи,
компютърът - самоизключи,
ех Съдба, Съдба...
това кога ли ще се случи?
. . .
Ivaylo Atanassov
09.01.2006 ( 02.30ч. )
Senftenberg - Germany
© Ивайло Атанасов All rights reserved.
