29.10.2007 г., 12:00

Е отново плача..

1.4K 0 1
Е, отново плача! Пак и отново...
Почти всеки ден го правя...
И отново черни следи от спирала белязват лицето ми...
Ех, колко спирали са плакали с мен...
носени от сълзите ми...
умирайки в устните ми...
Колко болка са попили...
колко с мен са страдали,
в колко спомени живеят...
Е, отново плача... но следите черни липсват...
сълзите също няма ги...
Няма болка, няма спомени...
Е, отново плача...
не от болка, а от самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...