29.10.2007 г., 12:00

Е отново плача..

1.4K 0 1
Е, отново плача! Пак и отново...
Почти всеки ден го правя...
И отново черни следи от спирала белязват лицето ми...
Ех, колко спирали са плакали с мен...
носени от сълзите ми...
умирайки в устните ми...
Колко болка са попили...
колко с мен са страдали,
в колко спомени живеят...
Е, отново плача... но следите черни липсват...
сълзите също няма ги...
Няма болка, няма спомени...
Е, отново плача...
не от болка, а от самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...